* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Еленка дума на Тодор:
- Тодоре, любе Тодоре,
стана ми девет години
как сме се с тебе вземали,
всичко ни, любе, хубаво,
сал си дете нямаме.
- Еленке, любе Еленке,
немой се за това кахъри.
Вчера съм ходил, любе ле,
та съм при татко отишъл,
житата са за жънене,
как ли ще да ги ожънем?
- Тодоре, любе Тодоре,
на туй ли кахър да береш?
Ти имаш девет аргати,
в девет ги села изпрати
жътвари да ти съберът,
жътвари, още жътварки,
житото да ни ожънат.
Тодор аргати изпрати,
жътвари му те довели.
Калина драгоманката,
Калина песнопойката,
Калина чакъмджийката,
тя на нива отиде
и на чакъма жънеше,
и на Тодор думаше:
- Тодоре, баш болярино,
сичко ти, Тодоре, хубаво,
ала ти грозно булчето!
Хай да се с тебе вземеме.
Нали се Тодор съгласи
и си по-рано отиде,
и на Елена думаше:
- Елено, любе хубаво,
да сготвиш манджи всякакви,
наточи вино червено,
че много жътвари ще дойдат.
Елена булка хубава,
влязла долу в избите
и взела вино да точи.
Тодор след нея отиде,
извади ножче френгия
на Елена глава отряза.
Глава по земя хвръкнала,
език й жално пееше:
- Как се, Тодоре, кайдиса
главата да ми отрежеш?!
Знаеш ли, любе, Тодоре,
на сърце ми, любе, лежеше,
момче - рожба от тебе...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010