* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми Тодор подрани,
рано на деня Еньовден,
обседла конче хранено
и си в полето излезе,
нивите да си обходи,
нивите, ресни ливади.
Като се назад повърна
той на Тодорка думаше:
- Тодорке, либе Тодорке,
Тодорке, пръвна пръвнино,
никога не съм запомнил
толкова жито и сено.
Кажи ми, либе, научи
как ще го, либе, приберем?
Тодорка дума Тодоре:
- Това ли ще се кахъриш
имаме седем чираци -
в седем ги села изпрати
аргати да си наберат,
косачи, още жътвари.
Тодор Тодорка послуша.
Дойдоха косачи, жътвари,
почнаха вече работа.
Тодор си конче оседла
и във полето отиде
да си нагледа аргаке.
Насреща му иде Марийка,
Марийка Драгоманката,
Марийка чакъмджийката.
Тя си на Тодор думаше:
- Тодоре, баш болярино,
опустело ти богатството,
къщите, още сараите,
нивите, росни ливади,
кога ти е грозна булката!
Черна е като циганка,
рошава като чумата
и деца нямаш от нея.
Да вземеш да я оставиш,
та се за мене ожени -
аз съм ти лика- прилика.
Тодор Марийка думаше:
- Кога се с нея събрахме
и двамата бяхме сираци,
двама богатство събирахме,
дека го сега имаме...
И си във къща отиде,
и на Тодорка думаше:
- Всичкото върви, наред е,
косачи, още жътвари.
Я влезни долу в мазата,
наточи вино, ракия,
колкото двама да пием.
Тодорка си го послуша
и си в мазето отиде,
той я със ножче промуши,
главата й се търкаля,
Тодор му жално дожаля -
ето ги тичат косачи,
и от далече викаха:
- Тодоре, баш болярино,
какво на Бога прегреши,
та дойде хала вихрушка,
всичкото сено отнесе.
След тях си тичат жътвари
и от далече викаха:
- Тодоре, баш болярино,
какво пред Бога прегреши,
та ти снопето изгоре?
Заедно със снопе Мариийка,
Марийка Драгоманката,
Мариийка чакъмджийката.
Тодор си ножче извади
и се в гърдите удари,
в гърдите, право в сърцето.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010