* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Пошел е Тодор, пошел е
на жътвари си обеда,
обеда Тодор занесе.
Жътвари жътва жънеха
и Марийка му жънеше, (2)
Марийка драгоманката.
Марийка Тодору думаше:
(*)
- Чорбаджи Тодоре, Тодоре,
много си, Тодоре, болярин,
но нали ти е булката,
булката Тодора грозна!...
Тодор се назад повърна,
у дома си е отишел.
Петкана Тодор познала,
че й Тодор й сърдит.
Петкана Тодор попита:
- Либе Тодоре, Тодоре,
Тодоре, първо венчило,
що си, Тодоре, сърдит -
дали не ти е обяда,
обяда не е по воля,
или ти жътвари жътва,
жътвари молко пожъна?
Тодор Петкани продума:
- Обяда ми е по воля,
жътвари много пожъна...
Я слезни долу в избата,
наточи вино, ракия,
да седнем двеама да ядеме,
ядеме, още пиеме.
Петкана влезе в избата,
наточи вино, ракия;
Тодор си влезе по нея,
извади ножче точено,
(*)
че си Петкана заклало.
Дордето Тодор излезе -
задали му се жътвари.
Жътвари думат Тодору:
- Чорбаджи Тодор, Тодоре,
какво си Богу сгрешило?
Като ти жътва жънехме,
силен се облак зададе
и си снопето повлече,
сите жътвари бегаха,
Марийка драгоманката
посред снопето стоеше,
барабар със снопето изгоря.
Докат жътвари издумат -
зададоха се говедари.
Говедари думат Тодору:
- Чорбаджи Тодор, Тодоре,
какво си Богу сгрешило?
Кат' си говеда пасехме,
всичките до крак измреха.
Дорде са говедари изрекли -
ето че идат овчаре.
Овчари думат Тодору:
- Чорбаджи Тодор, Тодоре,
какво си Богу сгрешило?
Кат' си пасехме овцете -
всичките до крак измреха.
Докат' овчаре издумат,
Тодор си ножче извади (2)
и се у сърце прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010