* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Че стана, стана млад Тодор,
млад Тодор, чутен болярин,
на сам ден, на Гергьовден.
А че си конче възседна
да си нивата обходи,
нивата, росни ливади.
Като се назад повърна,
той на Еленка думаше:
- Еленки, булка хубава,
Еленке, моя пръвнино,
всяка година берекет,
тази година най-много!
Като е жътва настало,
събра ми Тодор жътварки
и ги на нива проводи.
А че си конче възседна,
жътварки да обиколи.
Като до нива наближи,
Марийка драгоманката,
Марийка чикмъджийката
отдалеч му се провикнала
и на Тодор думаше:
- Тодоре, чутен болярин,
много имане ти имаш,
ала ти й грозна булката.
Я хайде, хайде, Тодоре,
да си булката оставиш,
пък двама да се земеме!
Тодор Марийки думаше:
- Как ще си булчето оставя,
станало й девет години
ний двама как се водиме.
Кога се двама вземахме
ний бяхме сетни сюрмаси.
Помогна Бог, спечелихме,
тежко имане събрахме,
грехота й да я оставя!...
Марийка Тодору пак рече:
- Опустяло ти й имане,
като ти й грозна булката
и ти се смеят хората!
Тодор му жалба дожаля,
а че се назад повърна,
право във къщи отиде,
булче си глава отряза...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010