* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Тодор Еленки думаш:
- Еленке, либе Еленке,
стана ми девет години
как сме се, либе събрали,
никоя година, Еленке,
такъв берекет е нямало.
Тази година, Еленке,
голям ще берекет да има.
Аз ще ида, да ида
вракчии да си пазаря,
нивите да ни пожънат,
ливади да ни окосят.
Че отиде Тодор, Тодор
вракчии да си пазари,
пазари и ги доведе.
Пазарил Тодор, пазарил
Марийка чакъмджийката,
Марийка яхнаджийката.
Че ги на ниви заведе
нивите да му ожънат.
Че отиде Тодор, отиде
вракчии да си обиде.
Марийка чакъмджийката,
Марийка яхнаджийката.
Тя на Тодора думаше:
- Тодоре, беним чорбаджи,
язък ти, язък, Тодоре,
че ти си баш.болярина,
пък ти е грозно булчето.
Хайде си булче изпъди,
аз ще ти стана за булче.
Тодор си в къщи отиде
и на Еленка думаше:
- Еленке, булке Еленке,
отиди долу в зимника,
наточи вино червено,
наточи върла ракия,
че ще вракчии да дойдат,
вракчии да си почерпим.
Слезнала долу Еленка,
Тодор след нея отишъл
и и главата отрязал.
Орачи идат от къра
и на Тодора думаха:
- Тодоре, беним чорбаджи,
каква е тая работа,
както си нива оряхме,
воловете ни умряха.
Овчари идат от къра
и на Тодора думаха:
- Тодоре, беним чорбаджи,
каква е тая работа,
както овцете пасяхме,
всички на камъни станаха.
Вракчии идат от къра,
те на Тодора думаха:
- Тодоре, беним чорбаджи,
както нивата жънахме,
че се чакъма подпали,
Марийка, чакъмджийката,
посред чакъма изгоря.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010