* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Поорал Стоян, поорал,
поорал ниви, ливади,
събрал е Стоян, събрал е,
сто и петдесе жътвари
и осемдесе вързачи,
и жътварка Тодорка хубава.
Тодорка дума Тодора:
- Тодоре, Тодоре чорбаджи,
като ти толкова богатство,
защо ти е грозна жената,
жената - грозна Гроздена?
Тодор Тодорки думаше:
- Грозна е, ала късметна.
Чува ми дор два сина,
дор два сина, дор два близнака.
Тодорка Тодора думаше:
- Вземи ме мене, Тодоре,
синове че ти очувам,
синове, дор два близнака!
Тодор Тодорка послуша,
на порти си тропаше,
като тропаше викаше:
- Гроздено, грозна невесто,
готови ли са обеди,
доени ли са кравите,
приспани ли са синове?
- Тодоре, Тодоре чорбаджи,
готови са ти обеди,
доени са ти кравите,
приспани са ти синове.
Тодор Гроздени думаше:
- Я слезни в хладни механи,
наточи вино червено
и бистра люта ракия,
жътвари да си напоим,
че са житото прибрали
и хамбарите напълнили.
Гроздена Тодор послуша,
че слезе в хладни механи
да точи вино червено
и бистра люта ракия.
Тодор по нея е влязъл,
че й главата отряза
и я в зимници зарови.
Кога се назад повърна,
цяло му стадо измряло,
цяло му жито горяло.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010