* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми Тодор подранил,
на ден, на Гергьовден,
нивите да си обида,
нивите, росни ливади.
Ходил ми Тодор, върнал се.
Грозданка Тодор думаше:
- Тодоре, либе Тодоре,
берекет има ли таз година?
Тодор Грозданки думаше:
- Грозданке, либе Грозданке,
берекет премного за двама,
че ний не сме, либе, много,
как ще да го приберем?
Грозданка Тодора думаше:
- И това ли, либе, не знаеш,
и това ли да та науча?
Ти иди, либе, по селата
вракчии да събереш,
жътвата да прибереш.
Ходил ми Тодор по селата,
та си събрал вракчии.
Тодор Грозданки думаше:
- Грозданке, либе Грозданке,
я ще при жътвари да ида.
Кога ми Тодор при жътвари отиде
Марийка чакъмджийката,
тя си чакъма караше,
караше и пееше.
Марийка Тодор думаше:
- Тодоре, баш болярино,
защо ти са нивите,
нивите и ливадите,
като ти е либето грозно,
грозно и омразно?
Ти си убий Грозданка,
двамата ще се вземеме,
че сме си лика прилика.
Тодор си вкъщи отиде
и си Грозданка кайдиса,
кайдиса, та я заколи.
Още си това извършил,
аргати чукат на порти.
- Какво си чудо направил?
Жътвари жътва жънеха,
от небето гръм падна,
всичките жътвари избягаха
само Марийка гръм уби!
И Тодор самичък останал...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010