* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Ранко ми Тодор подранил,
ранко ми на ден Гергьовден,
нивите да си обида,
нивите, росно ливаде.
Ходил е Тодор, върнал се.
Грозданака дума Тодора:
- Тодоре, любе Тодоре,
има ли, любе, тежерет,
тежерет, любе, берекет?
Тодор Грозданка думаше:
- Тежерет, любе, та много,
а берекета - безкраен,
ако ни го Господ хариже
в хамбаря да го внесеме -
колкото сме си богати,
дваж по-богати ще станем!
Чудя се, любе, мая се,
как ли щем да го приберем
със тези дребни дечица?...
Грозданка дума Тодора:
- Тодоре, любе Тодоре,
и това ли, любе, не знаеш,
и това ли да те науча?
Ти имаш много роднини,
роднини, близки комшии,
ти си ги всички събери
жътвата да ти ожънат.
Тодор Грозданка послуша.
Че събра Тодор жътвари,
жътвата да му ожънат.
Тяхната близка комшийка
Иванка, млада вдовица,
и тя със жътвари отиде,
много ми бързо жънеше,
сама чакъма водеше.
Кога се Тодор зададе,
тя си Тодора посрещна
и му кончето поела,
и на Тодора думаше:
- Тодоре, зингин чорбаджи,
всичко ти много е хубаво,
ала ти грозно булчето!
И кога Тодор тръгна,
тя му кончето закара
и го до синор изпрати,
и на Тодор думаше:
- Че защо ти е богатство,
като ти е грозно булчето?...
Я си Грозданка отмъжи
и двамата да се вземеме!
Тодор си тръгна към село,
върви по пътя и мисли,
как Грозданка да отмахне.
Кога си в къщи отиде,
той на Грозданка думаше:
- Грозданке, любе Грозданке,
веч стана толкоз години
кат сме се с тебе вземали,
та веднъж не сме седнали
двамата да си попийнем,
попийнем и повеселим,
сега му е, любе, времето,
берекет много имаме,
жътвари добре работят.
Иди ми вино наточи,
двамата, любе, да пийнем,
да пийнем, да си попеем.
Грозданка в изба отиде,
отиде вино да точи.
Тодор след нея отиде
и й главата отряза.
Глава й хвърли настрани,
меден й език говори:
- Проклет да ми си, Тодоре,
дето ме, любе, измами
та ми глава отряза!
Тодор навънка излезе,
доволен Тодор, радостен,
че ще Иванка да вземе.
Кога на двора излезе,
двора му пълен с жътвари,
те на Тодора думаха:
- Тодоре, ти наш чорбаджи,
какво си, холан, съгрешил,
от небето се огън зададе,
всички ниви подмина,
твоята нива подпали,
всички жътвари избягахме,
само Иванка остана,
Иванка, млада вдовица,
и тя сред нива изгоря!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010