* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми Тодор подранил,
рано ми на ден Гергьовден -
нивите да си обиколи,
нивите, росни ливади.
Като се Тодор завръща,
Еленка Тодор попита:
- Тодоре, първа пръвнино,
станало толкоз години,
кат' сме се двама събрали.
Всяка година, Тодоре,
голям берекет имаме.
Тази година, Тодоре,
ще има ли берекет?
Тодор Еленка думаше:
- И таз година, Еленке,
голям берекет имаме.
Чудя се, Еленке, мая се,
как да си жетва приберем.
Еленка Тодор думаше:
- Тодоре, първо пръвино,
ти имаш трима аргати,
в три села ги изпрати,
меджия да ти събират,
нивите да ти поженат.
Тодор аргати изпрати,
че му меджия събрали,
момчета и момичета.
А че ги Тодор изпрати,
на нива жетва да женат.
Тодор си конче възседна
и той на нива отважда,
нивите да си нагледа.
Като го видя Марийка,
Марийка Драгоманката,
тя си чакъма остави,
сред нива Тодор посреща
и на Тодора думаше:
- Тодоре, чуден болярин,
нали е язък, Тодоре,
за твойто имане безкрайно,
като ти е грозна булката.
Я я, Тодоре, парясай,
парясай или затриеш,
мене, Тодоре да вземеш,
че сме си лика, прилика.
Тодор Марийка думаше:
- Не мога това да сторя,
че аз бях чуждо аргатче,
като се с Еленка вземахме,
с нея си имот сдобихме.
Марийка пак му повтаря:
- Тодоре, чуден болярин,
пусто ти остало богатство,
като ти е грозна булката.
Нали се Тодор засрами,
засрами и му домъчне.
Е, че си конче възседна,
назад се Тодор повръща.
Кахърен Тодор, невесел.
Еленка Тодор питаше:
- Тодоре, първо първина,
що си, Тодоре, кахърен?
Дали жетвари не женат?
Тодор Еленка думаше:
- Жетвари женат на нива,
но аз съм, Еленке, намислил,
че станало е толкоз години,
ка сме се с тебе събрали,
всяка година, Еленке,
все сама ходиш и шеташ,
чуждо момиче ще взема,
на тебе да ти помага,
стига си сама шетала.
Я иди, Еленке, в мазата,
наточи вино, ракия,
двама с тебе да пием.
Еленка в маза отива,
Тодор след нея отива,
на Еленка главата отрязва.
Като из маз излиза,
овчари влизат в двори
и на Тодора думаха:
- Тодоре, чутен болярин,
що си пред Бога съгрешил,
стадото до една измряха.
Овчари из двори излизат,
аргати влизат в двори
и на Тодора думаха:
- Тодоре, наш чорбаджия,
що си пред Бога съгрешил,
всичките ниви пламнаха,
снопите на кръсци горяха,
и Марийка Драгоманката,
и тя сред нива изгоря.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.