* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми Тодор подрани,
рано ми Тодор подрани,
рано на ден Гергьовден,
че си кончето възседна,
отиде да си нагледа,
своите росни ливади.
Кога се назад повърна,
той на Еленка продума:
- Еленке, либе Еленке,
откакто сме се земали
се берекет е имало.
Тази година, Еленке,
голям берекет ще има.
Че свика Тодор аргати,
та ги по села изпрати,
жътвари да му съберат,
жътвари още жътварки,
житото да му съберат.
Рано ми Тодор подрани,
рано ми Тодор подрани,
че си кончето възседна,
отиде да си нагледа
жътвари, още жътварки.
Като го видя Марийка,
Марийка чакъмджийката,
сред нивата го срещнала
и на Тодора думала:
- Тодоре, чуден болярин,
Тодоре, баш чорбаджия,
пусто да ти е имане,
кат ти е грозна булката
и ти се смеят хората.
Я я, Тодоре, изпъди,
ний с тебе да се вземем,
че сме си лика прилика,
че сме си лика прилика,
като два стръка иглика.
Тодор си нищо не рече,
ниско си глава наведе,
че си кончето възседна
че си кончето възседна,
и се в село завърна.
Като се в село завърна,
той на Еленка продума:
- Жътвари жънат житото,
аргати пасат стадата.
Я иди, либе, в мазата,
наточи вино червено,
нещо ми тежи на сърце,
да пия, да се напия.
Тодор я на прага настигна,
че й главата отряза
и я в мазата зарови.
Като си навън излезе,
в двора влизат овчари,
овчари още жътвари
и на Тодора думали:
- Какво си Бога съгрешил?
Много ти овце измряха,
много ти снопи изгоря!
Марийка чакъмджийката
сред нивата изгоряла!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.