* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Тодор Еленки думаше:
- Еленке, пръвна пръвнино,
Еленке, пръвньо венчило,
станало й девет години
как сме са двама събрали,
все си берекет сбирахме,
тази е веке десета,
дали ще Бог да помогне
пак да си сберем берекет,
хамбари да си напълним?
Утре е веке Петровден,
пак ще си жътва захванем,
ти да, Еленке, приготвиш,
жътвари да си нахраним;
аз ще жътвари заведа,
жътвата да си захванем.
Че станал Тодор, отишел,
жътвари той си заведе
жътвата да му пожънат.
Всичките жънат и пеят,
Марийка чакъмджийката,
тя на Тодора думаше:
- Тодоре, чорбаджиино,
всичко ти й Господ помогнал,
сал ено не ти й помогнал -
много ти й грозно булчето,
черно е като циганка.
Тодор са люто разсърди,
право си у тях отиде
и на Еленка думаше:
- Ти привлез понци дълбоки,
наточи вино червено! -
Че той отподир отиде,
че й главата отряза.
Докат' от понци излезе,
дворо са пълен напълни -
говедари са върнали
и на Тодора думали:
- Тодоре, чорбаджиино,
какво си сторил, направил?
Всичките крави измряха. -
Дур говедари излязат,
пълен са й дворо напълнил,
сички воловари дойдоха
и на Тодора думали:
- Тодоре, чорбаджиино,
какво си сторил, направил?
Докат' волове пасяха,
сичките до един измряха. -
Дур воловари излязат,
сички овчари дойдоха
и на Тодора думали:
- Тодоре, чорбаджиино,
какво си сторил, направил?
Докат овцете пасяха,
всичките до една измряха. -
Докат' овчаре излязат,
всички жътвари дойдоха
и на Тодора думаха:
- Тодоре, чорбаджиино,
како си сторил, направил?
Докат' си жито женехме,
нивата са й подпалила,
нивата от кюшетата,
всичките кръстци изгоряха. -
Тодор са чудом чудеше:
- Какво си сторих, направих! -
Извади ножче анджерче
и се в сърцето удари.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010