* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Тодор Тодорка думаше:
- Тодорке, либе Тодорке!
Хаде миджия да си викнеме,
да си нивата пожънеме,
нивата но могилата,
дето сне я с девет чифта биволи
орали и десети мали волове.
Тодорка дума Тодора:
- Тодоре, либе Тодоре!
Ти викай, либе, ког' щеш,
Нейка попова не викай,
много й домове пръснала
и нас ще, либе, да пръсне!
Като Тодор излезе миджия да вика
от всички най-напред
най напред Нейка извика,
Нейка, Нейка попова,
тогаз ги наред завика.
Че ги Тодор поведе
и ги на нива заведе,
на нивата, на могилата,
орана девет ората.
Синките наред нареди,
Нейка си на чакъм тури.
Като зафанаха да жънат,
жънали колкото жънали,
пладне станало,
седнали да ядат и пият.
Синките наред ядат и пият
Нейка попова не яде, не пие.
Тодор на Нейка думаше:
- Нейке ле, чакъмджийке ле,
що не ядеш, Нейке ле, що не пиеш?
Нейка си кат нищо не рече,
само дет му каза -
вино червено от тях да донесе.
Тодор си у село отиде
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, либе Тодорке,
дай да пуснем душна бъчва,
да наточим вино червено,
за жътварите да пият.
Кат си вино наточиха,
наточиха и наляха,
Тодор на Тодорка глава отряза.
Клета й глава скачаше,
меден й език говореше:
- Тодоре, либе Тодоре,
какво ти, либе, сторих?
Нали ти виках,
Нейка да не викаш,
къщата ще ни умори.
Тодор Тодорка остави
и си на нива отиде.
Кат' си на нива отиде -
житото пламнало, изгоряло.
Тогаз викна да плаче:
- Който си стопанката не слуша,
тъй и себе си затрива!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010