* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми Тодор подрани,
че си кончето възседна,
отиде къмто нивята,
нивята да си обиколи,
нивята, росни ливади.
Като си край нивя той стигна,
житата буйни големи,
ливадя буйни, зелени.
Тодор се назад повърна,
право си в къщи отиде
и на Петранка продума:
- Петранке, либе Петранке,
тази година - голям берекет.
Аз ще отида, Петранке,
жетвари да си намеря,
житото да ми пожънат,
ливадя да ми покосят,
пък ти, Петранке хубава,
хубави гозби да сготвиш,
обеда да приготвиш,
вино червено източи.
Тодор жътвари намери
и ги на нивя изпрати.
Възседна конче хранено,
отиде в нивя големи,
отиде в росни ливади,
да си аргати обиколи.
Като на чакъм той стигна,
Марийка чакъмджийката,
тя се пред Тодора изправи
и на Тодора продума:
- Тодоре, баш чорбаджийо,
като си толкоз имотен,
защо ти е грозно булчето.
Тодор си нищо не рече,
наведе глава надолу.
Марийка пак му продума:
- Я я, Тодоре, изпъди,
ний двама да се вземиме.
Тодор Марийки продума:
- Това не мога да сторя,
че аз бях чуждо аргатче.
Когато се с Еленка събрахме,
тогаз си имот събрахме.
Като се в тях завърна,
Еленка Тодор продума:
- Тодоре, виден болярин,
защо си тъжен, кахърен,
дали жетвари не женат?
Тодор Еленки продума:
- Жетвари женат нивята.
Я иди долу в мазата,
руйно ми вино наточи,
колкото двамка да пийнем.
Става Еленка отива.
Нали я Тодор настига,
че й главата отряза,
че я в маза зарови.
Вечерта като се мръкна
жетвари влизат в двори,
жетвари още жетварки,
те на Тодора думаха:
- Тодоре, виден болярин,
какво си Богу съгрешил?
Много ти овце измряха,
много ти снопи изгоря.
Марийка чакъмджийката
посред снопите изгоря!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.