* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Стоян Еленка думаше:
- Много берекет ще има,
ала си немам жътвари,
жътвари, още косачи.
Еленка дума на Стоян:
- Я иди, либе, у село Драгоман,
от там докарай жътвари,
жътвари, още косачи.
Стоян качи конче хранено,
па отиде в село Драгоман,
докара жътвари, още косачи,
и ги на нива заведе.
Жътвари жътва жънеха,
Марийка Драгоманката,
тя на Стоян продума:
- Стояне, баш болярино,
пусто ти останало богатството,
кога ти булчето грозно.
Я да се двама вземеме,
че сме си лика- прилика!
Стоян си нищо не каза,
право си дома отиде.
Еленка си Стоян запита:
- Защо си, либе, кахърен?
Дали косачи не косят
или снопи гъсто не падат?
Стоян Еленка думаше:
- Косачи бързо косяха,
снопи гъсто падаха,
но иди, либе, в мазето
изнеси вино и ракия,
та да се двама напием!
Стоян я в мазе настигва,
с лева си ръка прегръща,
с десна й глава отрезва,
па си навънка излиза.
Отдолу идат овчари
и на Стояна думаха:
- Стояне, баш болярино,
какво на Бога прегреши
та ти овцете измряха?!
Отгоре идат жътвари
и на Стояна думаха:
- Какво си Бога прегрешил,
та ти жътвите изгореха?!
Сред жътва изгоре
и Марийка Драгоманката!
Стоян си ножче извади
и се в сърце прободе,
само се веднъж обади:
- Я легни, Еленке, да лежим,
това всичкото направи
Марийка Драгоманката...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010