* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Петър си конче възседна
на връх ми ден Петровден -
нивите да си обходи,
нивите, още ливадите,
косачите да си заведе,
косачи, още жетвари.
На път го срещна Марийка,
Марийка драгоманката:
- Петре ле, баш болярино,
пусто ти остало болярството,
болярството, още богатството,
кога ти грозна булката,
хем грозна, Петре, хем черна!
Я да я, Петре, погубиш,
ние двама да се вземем.
Петър си овчари изпрати,
косачите си заведе,
косачи, още жътвари,
и Марийка драгоманката
и тя на нива отиде.
А той се в село повърна
и на Еленка говори:
- Еленке, първо венчило,
от тая пуста работа
никога не сме седнали
двама да ядем и пием.
Я вземи, гозби наготви,
па вземи, вино наточи,
вино ми, още ракия.
Че стана Еленка, приготви
всякакви гозби хубави.
Па влезе в мазе голямо
да точи вино и ракия.
Петър си Еленка улови
и си й глава отсича.
Тъкмо из мазе излиза,
пътна се врата отваря,
овчари идат и викат:
- Ти, Петре, ти, болярино,
какво на Бога прегреши,
всички ти овце измряха
и псетата избесняха!
Жетвари идат и викат:
- Ти, Петре, ти, болярино,
какво на Бога прегреши,
та ти изгоряха нивите,
сред тях Марийка драгоманката.
Петър си ножче извади,
че се в сърцето прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.