* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми Тодор подрани
на ден ми, ден Гергьовден,
нивите да си обиколи.
Ходи ми Тодор, върна се,
той на Еленка думаше:
- Еленке, любе Еленке,
тази година, Еленке,
голям берекет ще има.
Чудя се, либе, мая се,
как ще го двамка приберем.
Еленка дума на Тодор:
- Тодоре, любе Тодоре,
и туй ли да те науча,
събери, любе, жътвари,
нивите да ни ожънат.
Кога е дошло времето
Тодор жътвари посъбра
и ги на нива заведе,
почнали нива да жънат.
Марийка дума на Тодор:
- Тодоре, виден болярин,
опустяло ти имане
га ти е грозно булчето!
Тодор Марийка думаше:
- Марийке, холан Марийке,
кат се с Еленка събрахме
много пари спечелихме, (2)
много имот направихме.
Марийка пак му повтаря:
- Опустяло ти, Тодоре, имане,
имане, още богатство,
га ти е грозно булчето!...
Тодор хи нищо не рече
най си в село отиде,
на Еленка глава отряза
и се назаде повърна.
Жътвари срещат Тодора
и на Тодора думаха:
- Тодоре, виден болярин,
какво си Богу съгрешил,
много ти снопи изгоряха,
Матийка чакъмжийката
всред нивата изгоря!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010