* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми Тодор подрани,
на сам дън, на Гергьовдън,
о'нде Тодор, отиде да види
кикъв берекет че си има.
Кога се Тодор завърна,
на порти Грозданка стоеше
и на Тодора си думаше:
- Че има ли, либе, берекет?
Тодор Гроздана продума:
- Че има, булке, че има.
Колко що смо богати,
по-богати че будемо.
Че найдем, булке, жътварки,
жътварки, йоще жътвари,
берикет да си приберемо!
Дойде ми време за жетву,
отиде Тодор, па си доведе
жътварки, йоще жътвари.
Мома Калинка, мома убава,
она си Тодора подлъга,
она си на Тодор думаше:
- Мани, Тодоре, мани Гроздану,
узни си мене Тодоре,
оти съм мома убава!
Тодор на Калинка думаше:
- Гроздана има два сина близнака!
Калинка на Тодор думаше:
Я че ти родим близнаци
оди ньойните йоще по-добри!
Тодор си Калина послуша,
та извади остра сабля,
па си погуби Гроздана.
Свите су за ню плакали,
небо е пламик пущило
и све снопйе изгорило,
а с ньи и мому Калину.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010