* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Изора Свилен, изора,
изора ниве ледине, (2)
посея Свилен, посея,
посея брицу пченицу.
Даде ю Господ, роди се,
чуди се Свилен, мае се... (2)
Отиде Свилен, отиде,
у това село големо, (2)
събрал е Свилен, събрал е,
събрал е двесте жетваркье
и осъмдесе връзаче.
Отиде Свилен, отиде
на тую ниву голему,
завати постот широку,
до ньега - мома Тодора,
она на Свилен говори:
- Свилене, море Свилене,
све ти е лепо, прелепо, (2)
само ти едно маана - (2)
що ти е грозна Грозданка! (2)
Свилен Тодори думаше:
- Тодора, лепа девойкьо,
ама е барем късметна.
Тодора Свилен говори:
- Свилене, море Свилене,
погуби грозну Гроздану,
я че ти чувам два сина,
два сина, до два близнака! (2)
Послуша Свилен Тодору,
па тръгну за пладне да иде,
отдалек хока Гроздану:
- Гроздано, грозна невесто, (2)
готови ли су пладнине?
Гроздана Свилену говори:
- Свилене, море Свилене,
готове су ти пладнине, (2)
ракию не сум точила!
Зема си бъклицу шарену,
улезна в ладни зевници,
те ти га Свилен подир ню. (2)
Бръкна се Свилен в джебенце,
извади остро ноженце,
убоде Гроздену в сърцето.
Гроздена се еднуш обади:
- Свилене, море Свилене, (2)
от нищо хаир да немаш! (2)
Узе си Свилен пладнину,
па тръже на ниву да оди.
Насречу иде овчарко
и си на Свилен говори:
- Свилене, море Свилене,
киква е тая работа (2)
у тее праве пладнине,
та си ти стадо изпуца!?
Свилен си овчарку думаше:
- Овчарко, море овчарко,
све живо нека изпуца -
да ми е жива Тодора! (2)
Па тръже Свилен да оди,
насречу иде конярко
и си на Свилен говори:
- Свилене, море Свилене,
киква е тая работа (2)
у тее праве пладнине,
та ти коньите пукнуше!?
Свилен си коняру думаше:
- Конярко, море конярко,
све живо нека изпуца -
да ми е жива Тодора! (2)
Па тръже Свилен да оди,
насречу иде говедарко
и си на Свилен говори:
- Свилене, море Свилене,
киква е тая работа (2)
у тее праве пладнине -
пукоше стоте бивола!?
Свилен на говедар думаше:
- Све живо нека изпуца -
да ми е жива Тодора! (2)
Па тръже Свилен да оди,
сретоше Свилена жетварке:
- Свилене, море Свилене,
киква е тая работа
у тее праве пладнине -
двеста ти кръсци изгореше
и у ньи - Тодора убава!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.