* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми Тодор стана,
рано ми на ден Георгьовден,
нивите да си обиколи,
нивите росни ливади.
Като се у тях завърна
та го Еленка посрещна,
и весело го питаше:
- Тодоре, любе Тодоре,
що си, Тодоре, кахърен?
Тогаз й Тодор отвърна:
- Сяка година й бивало,
голям берекет имало,
кат' тази година, Еленке,
не е имало никога;
чудя се, Еленке, мая се,
как ще си жетва приберем?!
Еленка дума Тодора:
- И туй ли да те науча -
ти имаш трима аргати,
на три ги села изпрати,
жетвари ще ти доведат,
момчета и момичета.
Тодор аргати изпрати,
че те жетвари довели,
момчета и момичета;
ах че ги Тодор изпрати
на нива жътва да жънат.
След тях и Тодор замина.
Като се Тодор зададе,
Марийка драгоманката,
Марийка чакъмджийката,
тя си чакъма остави
и си Тодора посрещна,
и на Тодора думаше:
- Тодоре, баш болярино,
опустели ти нивите,
опустяла ти жътвата,
кат' ти е грозна булката.
Я Тодоре кандисай,
кандисай да я затриеш,
ний двама да се вземем!
Тодор си нищо не рече,
ами си у тях отиде.
Тя го Еленка посрещна
и си Тодора думаше:
- Що си, Тодоре, ядосан,
дали жетвари не ти жънат,
или снопите не ти харесват.
Тодор Елена думаше:
- Я иди, Еленке, в мазата,
наточи вино и ракия,
ний двама с тебе да пием.
Еленке в мазата отиде,
Тодор с брадвата след нея,
на Еленка глава отсече.
След туй на нива отиде.
Като се Тодор зададе,
от Бога облак паднало,
снопи на кръсци горяха;
Марийка драгоманката
и тя сред снопи гореше!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.