* * *

Момък не се опива заради момина хубост

Юнак седи накрай града,
накрай града, на бял камък,
малка мома диван седи,
диван седи, вино налива.
- Аз го пия, не ме хваща,
заради твойта тънка сага,
заради твойта руса коса,
заради твойте вити вежди.
- Щом като е заради мене,
ела, либе, довечера,
дорде не сме вечеряли,
на кучета смет хвърлили,
чемшир порти затворили,
гидаците затрънили.
Че стана юнак, възседна коня,
че отиде край момини,
край момини равни двори.
Чемшир порти затворени,
гидаците затрънени.
Че си посбута враното конче,
че прескочи чемшир порти,
че отиде у градинка,
върза конче за калинка,
че отиде до прозорче,
че похлопа, че потрака,
че излезе малка мома,
по ризица копринена,
по коланче сърмалия.
Че я хвана малко момче,
преметна я на коня си,
заведе я на майка си.
- На ти, мамо, добра снаха,
на тебе снаха, на мене жена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010