* * *

Момък не се опива заради момина хубост

Три делии вино пият,
насред село, на мегдана
на мегдана, във дюкяна,
във зимници хладовити,
хладовити, студовити,
слуга им бе малка мома,
хем налива, хем напива,
сълзи рони, тя долива,
наред чашите долива
и у Раблю ред е дошло,
Раблю се чуди и мае,
дали чашите да вземе
или мома да прегърне,
та се сам с ум разумял,
та си чашата пусна
и на девойка продума:
- Пия, моме, не ме хваща
зарад твойто бяло лице,
бяло лице либизяно,
зарад твойте черни очи,
черни очи черешови,
зарад твойте тънки вежди,
тънки вижди гайтанови,
зарад твойта руса коса,
руса коса самодивска,
зарад твойта тънка снага,
тънка снага фиданлия.
Тебе идем, станинине,
Бога славим, господине,
колкот звезди в ясно небе
и във полето тревата,
и във гората шумата,
и във морето пясъка,
толкоз здраве в тази къща,
в тази къща, в таз дружина
от таз година до амина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010