* * *

Момък не се опива заради момина хубост

Седи юнак отвън града,
отвъд града, на бял камен,
слугар му беше малка мома.
Тя го служи, хем го кани:
- Пий, юначе, ройно вино!
- Ой ти тизе, малка моме,
я го пия, не ме хваща
от твоето бяло лице,
бяло лице лебедово,
от твоите църни очи,
църни очи черешови,
от твоите тънки вежди,
тънки вежди гайтанини!
Малка мома отговаря:
- Ела, любе, довечера,
довечера по вечеря,
дорде не сме вечеряли,
вечеряли и легнали,
чемшир порти затворили,
килипчета прикосали!...
Лудо-младо т'ва похаи -
той си отвзе бърза коня,
оседла го, възседна го,
че отиде на момини,
на момини чемшир порти.
Чемшир порти затворени,
килипчета прикосани!
Лудо-младо, той се само,
той се само покайова:
- Боже, Боже, мили Боже,
самси сторих, та направих,
та останах през вечеря,
през вечеря, през лябови,
само конче през зобове!...
Зачула го малка мома
от високо, от чардаче:
- Постой, почакай, лудо-младо!
Тя си слягна гола, боса,
гола, боса, по кошуля,
разпасана по чидици,
та отвори чемшир порти,
та посрещна лудо-младо.
Конче му върза за градинка,
зоба му беше ран босилек...
Че изкачи лудо-младо,
на високо, на чардаче,
нахрани го с моминото,
с моминото бяло лице,
напои го с момините,
с момините църни очи!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010