* * *

Момък не се опива заради момина хубост

Седи юнак накрай града,
накрай града, на бял камък,
слуга му беше малка мома,
тя му налива, той не пие.
Отговаря малка мома:
- Що не пиеш, бре, юначе?
Отговаря добър юнак:
- Аз го пия, не ме хваща,
зарад тебе, според тебе,
зарад твойто бяло лице,
бяло лице лебедово,
зарад твойта тънка снага,
тънка снага, фиданова.
Отговаря малка мома:
- Щом е било зарад мене,
зарад мене, според мене,
ти да додеш довечера,
дур да не сме вечеряли,
на кучета хляб хвърляли,
чимшир порти подпънали
с писани хурки, подпаналки.
Не е дошъл добър юнак
довечера, повечера,
а най дошел добър юнак
среди нощи, полунощи.
Той похлопна, кон потропна,
той подсвирна, кон подцвилна,
че излезе малка мома
по ризица копринена,
по шапчица атлазена.
Той я хвана за ръчица,
за ръчица, за десница
и я метна на коня си,
на коня си пред себе си.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010