* * *

Момък не се опива заради момина хубост

Седи юнак накрай море, Коледо,
на постеле килимяно,
на възглаве копринено,
как си седи, ем си яде
шаро агне припечено
и си пие руйно вино,
руйно вино тригодишно.
Слуга му бе малка мома;
тя налива чаша с вино,
как налива, ем напива.
Отговаря добър юнак:
- Хой те тебе, малка мома,
що наливаш чаша с вино,
ем наливаш, ем напиваш?
Налей ми я с бистро сълзе,
напий ми я с бяло лице,
с бяло лице лебедево,
с черни очи черешови,
с тънки вежди гайтанюви! -
Отговаря малка мома:
- Ела, ела довечера,
довечера, дорде не съм
вечеряла, сън заспала,
мали врата притворяла,
я големи приключала!
Добър юнак реч прихвана.
Той си изведе врана коня,
оседла го, обюзда го,
че го спусна в дълги друми,
че отиде у момини,
у момини равни двори,
равни двори, чемшир порти;
малка мома сън заспала,
мали врата притворяла,
я големи приключала.
Добър юнак коня води,
коня води, сълзи рони:
- Излез, излез, малка моме!
Де го зачу малка мома,
та излезе по ризица,
по ризица копринена,
по поли й дребни звезди,
по ръкави денизица,
на плещи й ясен месец,
на лице й ясно слънце;
прихвана си добър юнак,
заведе го на иванти,
на иванти, под иванти.
Наздраве ти, добър юнак!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010