* * *

Момък не се опива заради момина хубост

Седи юнак накрай града,
накрай града, на бял камък.
Хем си седи, хем си пие
руйно вино - медовино.
Слуга му беше малка мома,
тя му налива, тя му долива.
- Пий, юначе, да пием!
- И да пия, не ме хваща,
заради твойто бяло лице,
бяло лице лебедово,
заради твойта тънка снага,
тънка снага фиданова,
заради твойте черни очи,
черни очи черешови.
- Ако й било туй зарад това,
ти си имаш хранен коня,
изведи го в полунощи,
в полунощи, в тъмни нощи,
че ми ела на портичката,
че почукай, че потракай.
Аз ще изляза гола и боса,
гола и боса по чорапки,
гологлава по шапчица.
Не би юнак да почука,
най си пришпори хранен кона,
че прескочи чемшир порта,
че му излезе гола и боса,
гологлава по шапчица.
Че я хвана за ръцете,
че я метна на коня си.
Тебе пеем, добър юнак,
тебе пеем, Бога славим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010