* * *

Момък не се опива заради момина хубост

Юнак седи накрай града,
накрай града, на бял камък,
слуга му беше малка мома,
тя му носи благо вино,
благо вино подмедено,
баш ракия подлютена,
молеше го, канеше го:
- Пий, юначе, благо вино,
благо вино подмедено,
баш ракия подлютена!
Отговаря млад юнак:
- И да пия, не ме хваща,
като гледам бяло ти лице,
бяло ти лице лебедово,
черни очи черешови,
тънки вежди гайтанови...
Отговаря малка мома:
- И туй ли го инкяф имаш,
и туй ли го кусур тургаш -
ела, либе, довечера,
довечера, по вечеря,
дорде не сме вечеряли,
чемшир порти затворили,
зла ключалка ударили;
дваж почукай, триж почукай,
ще ти излезе малка мома
гола и боса по чорапи,
с червен чембер забрадена,
с бял тестемел пребрадена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010