* * *

Мома-механджийка и лично стадо на кехая

- Димовице, кръчмарице,
като седиш на два друма,
на два друма, на раздрума,
не видя ли в път да мине,
в път да мине, да замине,
да замине мойто либе,
мойто либе, бели Димо,
бели Димо с сиво стадо?
Най-напред бе вакъл овен,
вакъл овен с тучен дзвънец -
на шия му тучен дзвънец,
на рога му плетен венец,
след стадото шаро куче,
шаро куче - Боньо овчар.
Отговаря Димовица,
Димовица кръчмарица:
- Тук минаха, тук остаха,
па си вино не платиха.
Заложиха вакъл овен,
вакъл овен с тучен дзвънец.
Ей го долу в влажни мази -
затворих го, завързах го.
Па извади оферкиня,
та си плати пиенето,
та откупи вакъл овен
и го пусна в сиво стадо,
да им ходи, да го води.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010