* * *

Мома-механджийка и лично стадо на кехая

Димо на Янка думаше:
- Яно ле, мома хубава,
Яно ле, млада кръчмарке,
ти като стоиш, Яно ле,
на тоз ми висок дервент,
ти не видя ли, Яно ле,
оттук да минат, заминат
моите ваклите овни?
Яна на Дима думаше:
- Димо, бре, младо търговче,
на ден оттука минават
по двеста, триста сюрека.
И да са, Димо, минали,
ази не ги познавам...
Димо на Яна думаше:
- Яно ле, дервентлийке ле,
Яно ле, ти кръчмарке ле,
мойте овни са, Яно ле,
лични и още прилични!
Най-напред, Яно, вървеше
югича личен и вакъл,
след него, Яно, вървяха
до седемдесет овена
и всички все препасани,
все кръстом с по два венеца.
Тогаз се Яна досети,
Яна на Дима продума:
- Минаха, млада войводо,
ядоха тука и пиха,
писмо оставиха и заръчаха,
когато минеш ти, Димо,
сметката да си изплатиш.
Димо си писмо прочете,
на Яна сметка изплати
със шепа жълти алтъни.
И стана Димо, замина,
четата да си настигне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010