* * *

Мома, обречена на чудовище

Научила се е ламята
всеки ден курбан да яде;
всеки ден, всяка неделя.
Цяло ми село изреди,
ред доде до царицата,
царица, господарица;
тя няма кого да даде
освен една ми Керанка.
Керанка едничка на мама,
ощ по-драгичка на тейко.
Ранила е рано в събота,
донесла е вода студена,
че й главата умила,
че я на ситно оплела,
че я премени, нареди,
че я при ламя заведе
и на ламята думаше:
На ти, ламьо льо, Керанка,
Керанка едничка на мама,
ощ по-драгичка на тейко.
А ламята й дума:
- Царице, господарице,
халал да ти е Керанка
от мене, мари, от Бога!
Царицата се обрадва,
закла й крава ялова,
че я на ламя занесе:
- На ти, ламьо льо, таз дарба,
таз дарба зарад Керанка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.04.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010