* * *

Мома, обречена на чудовище

Стоян чумици посява,
сестра му Радка по двор метеше,
на глава черно носеше.
Стоян си сестра питаше:
- Що метеш, сестро, по двори,
на глава черно носиш и плачеш?
Дали ти тегна, дотегна
моята тежка работа
и моите девет аргати?
Рада на Стоян думаше:
- Бате ле, бате Стояне,
не ми тегнало, дотегна
твоята тежка работа,
твоите девет аргати.
Най ми е тегнало, дотегна,
от мечка стръвница.
Хей, хей, по всяка година
изяжда по една мома сгодена,
по един момък сгоден.
Таз година, братко, ще изяде,
ще изяде, братко, нас двама.
Стоян на Радка пак дума:
- Не бой се, сестро, не бой се,
аз ще се с мечка преборя,
три дена и три нощи.
Таман си дума издума,
отде се е мечка задала,
от уста й лиги текоха,
от очи й искри хвърчаха.
Бре, почнали двама да се борят.
Борили се, борили три дена и три нощи.
Нито ми мечка надвива,
нито ми Стоян надвива.
Стоян ми жаден ожаднял
и му се поясът отвързал.
Стоян на Рада думаше:
- Радо ле, сестро по-малка,
я ми водичка ти подай
да си устата наквася
и ми поясът засучи на кръста.
Аз ще си мечка съборя.
Рада му водица подаде
и му поясът засука.
Стоян си мечка, бре, дигна,
три педи в земята я тръшна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.04.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010