* * *

Мома, обречена на чудовище

Кърс планине пилци пропеяле,
кърс ливагье цвекье разцутило.
Тамо имаше едно езеро,
во езеро едно страшно зверо,
секой ден по една мома ядеше;
ред е дойде кралотому кьерка.
Крал ми има само една кьерка;
я промени во свилом, кадифе,
я нареди со драги каменье;
на главата ален драги камен,
шчо да чинит един половин град.
Я отнесе близо до езеро
и я кладе на студени камен.
Се зададе незнайна делия:
- Помози Бог, убава девойко!
- Дал Бог добро, незнайна делио!
Ай иди си, незнайна делио,
овде има едно страшно зверо,
секой ден по една мома яди!
- Не плаши се, убава девойко!
И е легна на нейзини скутои;
щом си легна, и еднаж си заспа,
фати езерото да се мати,
от езеро зверот се появи,
и девойка солзи си порони.
Се разбуди незнайна делия
и си стана на нозе юнашки,
си извади своя остър муздрак
и прободе това страшно зверо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.04.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010