* * *

Мома, обречена на чудовище

Я каил, Боже, я каил,
Цариград не се покаил,
Цариград, Боже, вилает.
Него го й Господ наказал,
че му й водата пресушил,
водата, Боже, й тревата.
Сал един извор остави,
на извор ламя постави -
на ден си човек изяда,
на нощта два не му стига.
И до царя е ред дошло,
той няма кого да прати.
Той има една дъщеря
и тя й от билки сторена
и на билките кръщана.
Билянка мома хубава,
вземала пъстри стомнички,
че на извора отиде,
тамо си Георге завари...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.04.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010