* * *

Мома, обречена на чудовище

Седнали ми са, седнали
Тонкини девет етърви,
да предат, да седенкуват.
На всяка й рожба у пола,
у Донкина пола вретена.
че й се Дешка присмяла:
- Донке ле, чорбаджийке ле.
Пустял ти, Донке, имота,
кат нямаш рожба от сърце
и нямаш дарба от бога.
На Донка й много домъчня,
че си хурката захвърли,
грабнала й менци на рамо
и си за вода отишла
на студен бистър кладенец.
Там си й камъче вземала,
че си камъче миеше,
миеше и го триеше,
и се на Бога молеше:
- Създай ми, Боже, създай,
една каква да е рожбица -
момична или момчяна.
Ако ми й рожба момична,
Донка ще да я кръстя,
на Аждер ща я обрека,
аждер да я изяде.
Ако ми й рожба момчяна
Гьорги ще го нарека,
на Свети Гьорги ще го обрека.
На Свети Гьорги за курбан.
Смили са Господ над нея,
даде й рожба момична,
че си го Донка кръстила.
Раснала Донка пораснала.
Майка й не я пускала
отвън вратата да излиза,
ни с момите на хоро.
Кога Донка пораснала
и си в градинка излезе,
че са на една кост убоди
и пак от аждер умира.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.04.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010