* * *

Мома, обречена на чудовище

Научила се лютана змийка,
лютана змийка усойницана,
ката година курбан да зима,
курбан да зима по малка мома.
Ред ми дошъл дор и до царя,
курбан да иде царьова щерка,
царьова щерка - бяла Марийка.
Нарамила е бели харкуми,
и тьорнала е нах студна вода;
във пътьон върви и жално плаче.
Отде я срьощна лудо и младо,
лудо и младо с конче хранено,
то си запита царьова щерка:
- Оти ми плачеш, бяла Марийко?
- Как да не плачам, лудо и младо,
га съм тьорнала курбан да станам
на люта змийка усойницана!
Лудо и младо тихо ромони:
- Мълчи, не плачи, бяла Марийко,
и я ще дойдем със теб за вода!
Га са отишли на студна вода,
че си излезе лютана змийка,
лютана змийка усойницана.
Уста отвори да си изяде,
да си изяде малкана мома,
царьова щерка - бяла Марийка.
Лудо и младо муздрак извади,
та си намуши лютана змийка,
лютана змийка право в устана,
и куртулиса царьова щерка!...
Всесто да лапне бяла Марийка,
налапала е длъгиян муздрак.
То не е било лудо и младо,
ами е било сам свети Гьорги!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.04.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010