* * *

Мома, обречена на чудовище

Китчице ле, лилянова,
лилянова, лисданова,
през горица пренесена,
във Райкови занесена,
във градинка насадена!
От върше й роса роси,
от коренче Дунав тече,
е изтича долу, долу,
долу, долу в Бяло море.
В море са й ламя прочула -
на по мома изида,
във неделята по момък.
Борянка мами думаше:
- Ти речи, мамо, на тейно,
тейно има девет сина,
девет сина, една щерка,
един син да си кайдиса,
Борянка да не кайдисва,
ламята да ма изяде!...
Мама Боренки думаше:
- Боренке, дъще Боренке,
кък на тейно ти да реча
един син да си кайдиса -
момък къща изпълнюва,
мама и тейно зарадува;
мома къща изпразнюва,
мама и тейна разплакува.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.04.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010