* * *

Майка отива вместо дъщеря си за вода

Редом са се, редом наредили
покрай море пашови сеймени -
кон до коня, юнак до юнака,
ред редяха за вода студена.
Сеймени се сдумват, още спитват -
кой да иде за вода студена?
Ред се падна гиздава Маруда,
тя да иде за вода студена.
Не отиде гиздава Маруда,
ам' отиде Марудина майка.
Де я срещна сейменска войвода,
той на майка тихо проговаря:
- Добър вечер, Марудино мале!
- Дал Бог добро, сейменска войвода!
- Къде ти е гиздава Маруда?
- Ох леле си, сейменска войвода,
Маруда е вчера загиннала,
още вчера, вчера по ладнина!
- Лъжеш, лъжеш, Маруудино мале,
Маруда е вчера с мен седяла,
с мен седяла, на ръка лежала,
дорде ми е ръка омалела,
та не мога конче да изведа,
та не мога конче да оседлам,
та не мога пушка да нарамя.
Майка ми е кончето извела,
братя са ми конче оседлали,
братя ме са на кон прикачили,
сестра ми е пушка нарамила...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010