* * *

Майка отива вместо дъщеря си за вода

Сънце зайде, море, мрак по полье падна,
етърви у двор се собираа,
ред се редят на вода д' идат.
Най-старата рече та по-малата д' иде,
а по-малата на старата вика.
Дошло е редо до золва Мария
и е пошла на вода д' иде.
Извикнала Марината майка,
и на Мара си потиом говори:
- Аво, Маро, аво, мила щерко,
на снахи си, щерко, додеяла.
Че ти дойдат китени сватове,
у сватове Янко младоженя...
Дури дума майка да издума,
напуниа китени сватове.
Три дни са си сватба карале,
па си пошли по дълги друмове.
Подунал е тое тихи ветер,
та потргнал си Марината мрежа.
Па согледа си Янко, бре, невеста -
лице има - два бели симида,
уста има - шекерли кутия,
вежди има - морски пиявици,
очи има - две църни череши,
коса има - три тура ибришим,
снага има - щица симиджийска.
Проговара Янко младоженя:
- Давай изим, куме и старойкьо,
давай изим, два млади девера,
да си цуна младата невеста!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010