* * *

Майка отива вместо дъщеря си за вода

Слънце зайде, мрак по й поле па=,
слънце зайде, мрак по й поле падна,
етърви се на вода редяха,
ред редия, дори изредия.
Ред е дошло Маруда да иде.
Не отиде Маруда девойка,
най отиде Марудина майка.
Там си найде сейменска войвода,
я войвода вели, ем говори:
- Ой ле, бабо, ой ле, стара бабо,
та що тераш ти стара на вода,
я камо ти Маруда девойка?
Я баба му вели, ем говори:
- Е, войводо, сейменска войводо,
вчера ми е Маруда умряла,
снощи са я бракя закопали,
от сутре я снаи приливали.
Я войвода вели, ем говори:
- Лъжи, бабо, лъжи, кой ке лъжеш,
арнаутин, бабо, не се лъже,
цел ден ми е на ръка лежала,
дори ми е ръка изтръпнала,
да не мога на конь да се кача,
да не мога сабя да препаша,
да не мога пушка да преметна!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010