* * *

Майка отива вместо дъщеря си за вода

Слънце зайде, мари, слънце зайде, мрак по поле пада.
Коя д'йде на студена вода,
ред се редят до девет етърви,
коя д' иде на студена вода.
Не отиде Маруда кадъна,
най отиде Марудина майка.
Га отиде на студена вода,
там намери сейменска войвода.
Тя му тихо, тихо проговаря:
- Добър вечер, сейменска войводо!
- Дал ти Бог добро, Марудина майко.
Къде ги е Маруда кадъна?
- Маруда е, бре, Маруда е вчера загинала,
още вчера братя са я погребали,
заран са я снахи поливали.
Той й тихо, мари, той й тихо проговаря:
- Лъжи, лъжеш, Марудина майко,
само мене не мо лъга.
Маруда е възнош, при мене е била,
десна ми ръка от нея утръпна,
снага ми е, снага отмаляла,
та не мога чизми да надена...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010