* * *

Майка отива вместо дъщеря си за вода

Слънце зайде, море, зад гора зелена,
мрак ми падна на поле широко,
етърви се у двор събираха,
ред се редят за вода да идат.
Една рече: "Я снощи донесох!"
Друга рече: "Я дзаран донесох!"
Трета рече: "Я пладне донесох!"
Ред се падна на мома Маргита.
Хитра била Маргитина макя,
влезнала е у ладни зимници,
та облекла Маргитини дрехи,
та земала две стомни зелени
и затела три китки шарени.
Приближила при чешми шарени,
на чешмите до три луди-млади.
Първо рече: "Ене я Маргита!"
Второ рече: "Това е макя ву!"
Трето рече: "Кам ти, бабо море,
кам ти, бабо, Маргита девойкя?"
А макя ву нищо не продума.
Наведна се вода да налива,
вода лие, бело лице мие.
Секнала я тенка половина,
обърна се да види що й е -
а зад нея трима луди-млади,
и тримата на баба им думат:
- Кам ти, бабо, Маргита девойкя?
А она им тио говори:
- Мучи, синко, да би онемеле,
снощи ми е Маргита умрела,
прекриена е с това бело платно.
Отговори едно лудо-младо:
- Лъжи, бабо, ти кого че лъжеш,
ти от хитрост на вода доодиш!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010