|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка отива вместо дъщеря си за вода
Слънце зайде, мрак по поле па=,
слънце зайде, мрак по поле падна,
етърви се на двора редиха,
ред редиха, дур се изредиха,
ред е дошло Маруда да иде.
Не отиде Маруда девойка,
но отишла незината майка,
там си срещна сейменска войвода,
я майка й вели и говори:
- Добър ден ти, сейменска войводо!
- Дал Бог добро, Марудина мале!
Защо, старо, на вода си дошла,
що ти нема Маруда девойка?
- Снощи ми е Маруда умряла,
ут сутре а братя закупаха,
одеве й снахи подадоха.
Сейменин й вели и говори:
- Лъжи, бабо, кого ки излъжиш,
не се лъже сейменска войвода,
снощи ми е на ръка лежала,
дури ми е ръка изтръпнала,
па не мога на койна да си яана,
па не мога пушка да наметна,
па не мога сабя да завърта.
Долно Спанчево, Петричко; инф. преселн. от Елешница, Демирхисарско;
жътварска (НПЮзБ 1, № 95 - "Майка лъже войвода, че дъщеря й умряла, а тя
снощи на ръката му лежала").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|