* * *

Майка отива вместо дъщеря си за вода

Сънце зайде, море, мрак по пол'е падна,
етърви се у двор собирале.
Ред се редат на вода да идат.
Една рече: "Я снощи донесо!"
Друга рече: "Оцутре донесо!"
Ред е дошло на мома Маргита.
Итра била Маргитина майкя,
не пущила си е Маргита девойка,
но слезнала море у ладни земници,
па облекла това цръно рухо
и вземала море две стомни зелени,
па е ошла на чешма шарена.
Там е дошло Маргитино любе,
па питува Маргитина майкя:
- Къде ти е, бабо, Маргита девойка?
Она нему, море, вел'и и говори:
- Маргита девойка млада се помина -
днеска е умрела, утре че погребем!
Станало е Маргитино любе,
и оно отишло на укопнината.
Маргита девойка по двори одило.
Маргитино любе през плот си замина,
та си хвана Маргита за ръка,
отведе я у негови двори.
Па говори Маргитино любе:
- Ей, попове, и вие, гякове,
не ми пойте вие на мрътвилка,
но запойте вие на венчилка!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010