* * *

Мързеливи снахи на нивата

Тръгнала й Мара да жъне
с Дима, с девера си,
вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
наели поле широко,
сред поле - дърво високо,
под дърво студен кладенец,
седнали да си починат
и малко хлебец да апнат,
студена вода да пийнат,
че им се дрямка додряма,
легнали да си подремнат,
малко са много те спали,
три дни ми и три вечери,
няма кой да ги събуди,
сама се Мара събуди,
погледна Мара надолу,
отдолу иде свекър й
със девет кола за снопи,
чуди се Мара, мая се,
каква го лъжа да излъже...
Мара свекъра си думаше:
- Свекре ле, дърто магаре,
купуваш ниви до пътю,
дето турците минуват,
турците и кадъните,
турската й вяра лошава,
тя на лошаво мирише,
на бъзе, на попарено,
че не можахме да жънем.
Българската вяра хубава,
тя на хубаво мерише,
на росен дребен босилек,
на ален катмер, карамфил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VІІІ. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2010