* * *

Мързеливи снахи на нивата

Тръгнали ми са, тръгнали,
Ангеловите пет снахи,
тръгнали просо да жънат.
Край пътя просо, край друма;
много са рано тръгнали
слънцето не изгряло,
росата не улетяла.
Вървели, що са вървели,
до сред са пътя стигнали,
седнали да си почиват,
седнали и полегнали,
легнали и позаспали.
Спали са малко, не много,
слънцето трепти, зализа.
Най-голямата етърва,
като се от сън събуди,
свекър им иде отдолу
със девет кола за снопи.
Тя на другите думаше:
- Снахички, мили какини,
лъжете, кака, да лъжем
или мълчате, да лъжа:
"Свекре ле, дърто магаре,
сей ли се просо край пътя,
край пътя просо, край друма,
цял ден ни турци гониха
и хляба не сме си яли!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VІІІ. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2010