* * *

Мързеливи снахи на нивата

Тръгнали ми са, тръгнали,
пет снахи, дор пет етърви,
на ниви просо да жънат.
Като на нива отишли,
на просо роса имало.
Най-голямата етърва,
тя на етърви думаше:
- Хайде да си легнеме
доде слънце изгрее,
на просо роса да падне,
тогава ще да станеме,
просото да си пожънем.
Легнали, та са заспали;
малко са много поспали -
слънцето на икиндия.
Най-голямата етърва,
тя се най-рано събуди,
и тя етърви думаше:
- По-скоро, холам, ставайте,
ей, че си иде стар свекър,
с пет коля, с пет колесари,
на нива просо да дига!
Етърви, холам, етърви,
как ще стар свекър да излъжем?
"Като на нива дойдохме,
върли са турци минаха,
че ни турците погнаха,
пътища да им казваме..."
Като стар свекър отишел,
сичките сълзи ронеха,
и на стар свекър думаха:
- Тейно льо, стари свекро льо,
от тука турци минаха,
минаха и ни погнаха,
пътища да им казваме.
Стар свекър на снахи думаше:
- Добре, че сте се отървали,
хайде да си идете.
Сутра на нива ще дойдем,
просото да си пожънем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VІІІ. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2010