* * *

Мързеливи снахи на нивата

Тръгнали ми са три етърви,
три етърви просо да жънат.
Старата носи сърповете,
средната взела торбата,
малката взела бъкела.
Вървели, що са вървели,
стигнали нива голяма,
нива голяма девет уврата.
Старата им рекла: "Седнете
седнате, булки, да си починем,
легнете да си подремнем
додето росата се дигне."
Седнали, та си починали,
легнали, та си подремнали.
Малко са нещо дремнали,
слънцето трепти зализа.
Сепнали, та се събудили,
чудят се булки, маят се,
какво да си отговарят.
Като се надоле обърнали,
обърнали и погледнали -
отдолу иде стар свекър.
Чудят се булки, маят се,
какво ще на свекър отвърнат.
Стара мислила и намислила:
- Жмете булки, мълчете,
аз ще на свекър отговоря.
Като дошъл стар свекър,
стар свекър отговаря:
- Де ви е, булки, снопето,
де ви са, булки, кръстците?
Старата етърва отвърнала:
- Свекро ле, дърт пергишино,
свекро ле, дърт магарчо ле,
пусти ти остали нивята,
вятър ти отръскал житата,
огън да ти гори сената,
град да ти бие просата,
пусти да ти останат нивята,
като са били все из долищата,
из долища, из бърдища!
Днес са ни везден гонили,
трима турци гонили,
нито сме си хляба хапнали,
нито сме си вода сръбнали!
Стар свекър колата обръща,
булки се на кола качили,
у тях ги той закарал.
Седнали булки да вечерят
свекър булки си кани:
- Яжте и пийте, три булки,
днеска не сте хляб хапнали,
нито сте си вода пийнали,
везден сте ми гонени,
гонени, не сте почивали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VІІІ. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2010