* * *

Мома защитава остров Малта

Цар Николай хабер проважда
по Алиман паша Силиман:
- Много си здраве да носиш
на царя, на цар Махмуда -
бре да се стяга цар Махмуд,
туй лято кавга имаме,
туй лято и таз година.
Цар Махмуд хабер проважда
по Алиман паша Силиман:
- Много си здраве да носиш
на цар Николая;
чакал ма й толкоз години
и още да ма почака,
туй лято и таз година -
аскеря да си пребера,
прибера да го облеча,
да си аскеря изуча,
захире да си приготвя
за хора и за добитък.
Цар Николай хабер провожда:
- Чакал съм толкоз години -
не моя веке да чакам.
По морето съм проводил
до триста шерки гемии,
всяка гемия по триста -
Малта касаба ще отнемат.
Цар Махмуд се молеше
на Алиман паша Силиман:
- Ой ми те тебе, Алиман,
Алиман паша Силиман,
молба ще ти се помоля -
където съм те проводил,
все си работа завършил,
и тоз път ще те проводя
на Малта на синорите,
да идеш Малта да отнемеш,
Малта ми чутна касаба.
Алиман паша думаше,
на царя, на цар Махмуда:
- Царьо льо, царьо честити,
ни моя конче разигра,
ни моя сабя развъртя
из Малта чутна касаба;
че й са тесни сокаци,
хем й са ниски сачаци.
Алиман паша Силиман,
той си за Малта потегли,
това е било в неделя,
таман се чете черкова.
Тодорка топчи-башийка,
тя си топове курдиса,
на Малта на синорите,
и си караул остави.
Че ги в черкова заведе,
заведе, да си изконка.
Първи се канон четеше,
първи караул довтаса
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, топчи-башийке,
по-скоро, скоро, Тодорке,
Алиман близо наближи.
Втори се канон четеше,
втори караул довтаса
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, топчи-башийке,
по-скоро аскер изведи,
турския аскер приближи
до Малта, до синорите.
Тодорка топчи-башийка,
тя в черкова не седи,
навън Тодорка излиза.
Тодоркин баща плачеше
и Тодорки думаше:
- Тодорке, олум, Тодорке,
по-скоро аскер изведи,
жива щеш в ръка да влезеш.
Трети се канон зачете,
и се аскер законква,
трети караул довтаса
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, топчи-башийке,
по-скоро аскер извождай,
конкани и неконкани,
Алиман паша Силиман,
той си до Малта приближи,
до Малта на синорите.
Тодорка влезе в черкова,
и си на аскера извика:
- Хайдити, навън излезте,
конкани и неконкани.
Тодоркин баща плачеше
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, олум, Тодорке,
жива щеш в ръци да влезеш,
какво без тебе ще правя?
Тодорка дума тейно си:
- Мълчи, тейно льо, не плачи,
мене ми нищо не става,
глава ме не заболява!
Като Тодорка отиде
и си топове зафърля,
налитлимна и той фърляха,
та ги в морето натъпка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.