* * *

Майка изгубила сина си и го дири

- Пиле кукувиче, ти като кукуваш,
лете покрай село, зиме покрай море,
не виде ли, пиле, моя сина Марка?
Отговаря пиле, пиле кукувиче:
- Ой те, тебе, мале, ти, Маркова мале,
и да го видим, не го познавам;
най сме го разбрали у Угренска земя,
че яде и пие с угренски юнаци,
и се борба бори, и бял камък мята.
Борба се борили - Марко ги надбори;
камък са мятали - Марко ги надмята.
Угренци му викат: "Марко, сирак Марко,
Марко, остани ни, Марко, пристани ни,
да ти отдадеме мома угреница!"
Я Марко им дума: "Угренци юнаци,
не ви останвам, не ви пристанвам;
сега девет години моя стар бащица
в черкова не влиза - мене жив жалее;
мойте девет братя небръснати ходят,
небръснати ходят - мене жив жалеят;
мойта стара майка сега девет години,
черна кърпа носи - мене жив жалее;
мойте девет сестри сега девет години
разплетени ходят, през плет хоро гледат,
през плет хоро гледат - мене жив жалеят!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.