* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Изгряла ми ясна ми зора
из хубава Влашка земя.
Тя не била ясна ми зора,
тя най е била Маркова маля.
Да си търси сина си Марка.
На път срещна ясно ми слънце,
и отговаряше Маркова маля:
- Ой те, тебе, ясно ми Слънце,
не видя ли моят ми сина,
моят ми сина - синът ми Марка.
И отговаря ясно ми слънце:
- Ой те, тебе, Маркова маля,
и да го видя, не го познавам!
И отговаряше Маркова маля:
- Моят ми сина - синът ми Марка,
твърде е личен, личен приличен -
със ясен месец препасан беше,
със дребни ми звезди обсипан беше.
И отговаряше ясно ми Слънце:
- Видях го, видях, Маркова маля,
от манастир излизаше,
в черкова влизаше.
Старите хора конкуваше,
дребни ми деца кръщаваше,
млади булки венчаваше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.