* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Зора ми се зазорила
из хубава Влашка земя;
не ми й било ясна зора,
най ми било Марко мале,
че си търсеше Марка юнак.
На път срещна ясно слънце:
- Добра ми ти среща, ясно слънце!
- Дал ми ти Господ добро, Марко мале!
Марко мале, къде мислиш да пътуваш?
Тя му тихо отговаряше:
- Ой те тебе, ясно слънце,
като ходиш по високо
и гледаш по широко,
не видиш ли Марка юнак?
Ясно слънце тихо отговаряше:
- Ой те тебе, Марко мале,
не си търси Марка юнак -
Марко юнак долу, долу,
долу, долу, в Крайна земя,
че се бие с турска войска;
кога турци Марка бият,
небето ечеше;
кога Марко турци биеше,
земята и небето тресеше...
И са наранили турци Крали Марка
седемдесет люти рани,
та е легнал Крал Марко,
та е легнал под бели чадър.
А над него вият черни орли,
а Крал Марко им тихо отговаряше:
"Ой ви ваз', черни орли!
Не се бийте, не се бийте -
мойте се кръви не пият!"
А черни орли
Крали Марка тихо отговаряха:
"Ой те тебе, Крале Марко!
Ние се не вием за твоята кръв,
най се Богу молим
за твойто юнашко здраве!"
А Крал Марко черни орли отговаряше:
"Идете ми, идете,
долу, долу в Крайна земя,
та се наяжте турски меса,
и напийте черни кръви!..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010